Туризъм

         От 20 години през м. ноември подофицерско дружество “Гургулят – потомци” провежда национален туристически поход-поклонение “По алеята на бъзсмъртието-Сливница 1885”. Целта на похода е участниците в него да минат по стъпките на героите, защитили достойно Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885г.
         По всяко време на годината, не само през ноември, желаещите да се поклонят пред подвига на героите от най-славната победа в най-новата история на България, могат да следват следния маршрут: Обиколката може да започне на 5 км западно от гр. Сливница-от с. Алдомировци - от паметника на загиналите офицери и войници в боевете край селото през Сръбско-българската война от 1885г. Намира се в местността “Мрамор”. Построен е от останалити живи участници във войната от 7-ми Преславски полк. Изграждането му започва през 1889г., а откриването му става през 1891г. в присъствието на княз Фердинанд. Доскоро паметникът бе включен в 100-те национални обекта.
          По обратния път от с. Алдомировци, в двора на бившите поделения, се издига пам етник на петимата капитани-Атанас Бендерев, Коста Паница, Радко Димитриев, Олимпи Панов и Атанас Узунов.Паметникът е дело на арх.Стоилов и скулптора проф.Б.Гондов.
         Пристигайки в гр. Сливница, обиколката може да започне от паметника-костница, който е построен през 1930г. и се намира до храма ”Св.Св.Кирил и Методий”. Върху източната му фасада е издълбан Георгиевски кръст за храброст, непосредствено под него, върху мраморна плоча - годината 1885. Южното и северното рамо на кръста са украсени с мраморни плочи, на които са издълбани годините 1912-1913 и 1915-1918. Върху западната фасада е поставен надпис: ”Построен от Министерството на войната в памет на загиналите 196 военнослужещи през войните за обединението на България”. На откриването на този паметник присъствува и ротмистър Бендерев. 
            На изток от паметника-костница,в двора наначалното училището се намират паметниците на двама герои, загинали в решителните сражения край Сливница. Паметните плочи са под формата на пирамиди, увенчани най-отгоре с православен християнски кръст, а върху медни плочи в подножието им има надписи с имената на капитан Васил Данаджиев и подпоручик Иван Бобев.
         Интерес за туриста би предизвикало и разглеждането на храм “Св.Св. Кирил и Методий”, който е в непосредствена близост. Храмът е най-старата сграда в града с голямо религиозно, историческо и културно значение. Строежът му е започнал през 1872г. Осветен е на 11 май 1879г. от тогавашния софийски митрополит Мелетий. Градежът е изцяло каменен зид, като на места надвишава дебелина 70см, площта е 250 кв.м. Прекъсван е във времето поради исторически причини. При избухването на Руско-Турската освободителна война строежът се мобилизира, а една година по-късно храмът е осветен. Дядо Пуне Колев, който е дарил земя за построяването на днешната ПГ по транспорт "Н.Й.Вапцаров", е един от основните ктитори за построяването на храма. По време на Сръбско-Българската война храмът е превърнат в лазарет. Княз Александър Батенберг идва тук и награждава проявилите се бойци с орден - Кръст за храброст.          
          През 1935г. в центъра на гр. Сливница е издигнат гранитен монумент “Героите на Сливница”, в основата на който, на дълбочина 1,60м е поставена бутилка, в която се съхранява писмо със следния текст:” Днес, 10 ноември 1935–то лето, през мъдрото царуване на Борис III – цар на всички българи и нейно величество Йоанна – милостивата царица на българите, всред площада на покритото с вечна слава с. Сливница се положи основният камък за увековечаване паметта на безсмъртните покойници-паднали за величието на българското племе през войните 1885, 1912, 1913, 1915, 1918г.”. Паметникът е висок 20 метра, скулптурната група символизира духа, който притежава българският войник-един пада в боя, но другарят му облекчава неговите последни минути със своята братска любов, вдига пушката си високо с лице, обърнато към столицата, сякаш казва: ”Все пак победихме!” На западната страна на паметника е поставено оръдие, обърнато с дулото в посоката, откъдето е дошло нападението срещу Родината ни.От източната страна стои надпис с паметните думи на Вазов: ”Българио, за тебе те умряха”.
         На 100 м от паметника се намира Военния клуб, в който всеки, изкушен от историята, може да посети музея на Първа пехотна софийска девизия.
           Обиколката не спира до тук. На 12 км от Сливница, по пътя към гр. Брезник, се намира с. Гургулят. Край това село са се състояли едни от най-тежките сражения по време на войната. За увековечаване на героичния подвиг на българската войска и местното население, дружеството на запасните подофицери ”Гургулят” организира доброволно събиране на средства за строителство на храм-паметник. Строителството му започва през 1931. Храм-паметникът се строи много дълго и впоследствие е разрушен. По-късно, в чест на 100-годишнината от Съединението на България и Сръбско-българската война тук се изгражда Пантеон по проект на арх. Георги Стоилов.
          Уморени от впечатления и емоции, туристите биха могли да отседнат в с. Гургулят в един прекрасен семеен хотел “Алексиевата къща”. Кокетният хотел разполага с всички съвременни удобства, но гостите му ще останат очаровани от местните традиционни специалитети, които предлага кухнята му.
           За повече информация www.alexhause-bg.com
           Отпочинали и заредени с желание за нови преживявания, може да се отправите на изток към местността “Пеклюк”, разположена на 30 минути път от хотел “Алексиевата къща”. Преданието разказва, че тук, при “Пеклюк”, се намирала крепост на болярина Кракра Пернишки и именно оттук отбивал атаките на византийските войски след падането на България под византийска власт. Сред иначе заоблените и тревисти била на Вискяр планина, се намира едно наистина алпийско място. Малката рекичка е издълбала величествено ждрело, което въпреки че е дълго само 60 м, впечатлява с отвесните си скали. По-внушителен е източният гребен, на който се издига връх Пеключки камък. Тук именно е била крепостта. Запазени са крепостни стени с височина до 1,20 м и дебелина до 1,50 м. В южното подножие на върха се намира пещерата Петлюка. От тесния й вход надолу води тясна галерия, която отвежда до друга, непроходима. Смята се, че някога се е стигало до малка подземна зала, имаща връзка с отбраната на крепостта.
          На връщане от с. Гургулят пътят минава през с. Гълъбовци. Местните хора казват, че разположението му напомня на това на гр. Банкя и съдържанието на озон е от същия порядък. Дали това е причината или красивата природа и близостта до София, но тук са построени множество вили и крайградски къщи и броят на постоянно живеещите непрекъснато се увеличава.
         Любителите на риболова също няма да бъдат разочаровани от възможностите, които предлагат местните язовири и водоеми – язовир”Сливница „ и „Братушково” и водоемите в с. Радуловци и с.Извор.
           На територията на общината е разположен и един природен феномен – Алдомировското блато, в което расте блатно кокиче. Пътуващите по главния път София-Калотина си спомнят голямото блато в подножията на “Три уши”. Намира се на около 5 километра от град Сливница и на около 1 километър от жп. гара Алдомировци, близо до международния път Е80. Площта му е 129,40 хектара. Блатото пресъхва напълно през 1991 година, но от 2005 година отново започна да задържа вода. В района на блатото са разположени местностите Мека црев и Три уши, където през ноември 1885 година се водят кървави сражения от Сръбско-българската война. В непосредствена близост е разположен военен полигон "Сливница". Блатото в близкото минало бе предпочитан обект за любителите на риболова от района и София, поради изключителните екземпляри щука, бял амур и шаран които имаше. Тук е и рекордът за уловен бял амур с въдица - 22,700 кг. от 1982 година. В Алдомировското блато гнездят или пребивават множество птици: Бойница (Ph. pugnax), голям гмурец (P. cristatus), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), дъждосвирец (Tr. totanus, Tr. glareola, Ch. dubius, L. limosa, V. vanellus), бял щъркел (C. ciconia), патица (A. strepera, A. penelope, A. platyrhynchos, A. clypeata, A. querquedula, A. ferina и A. nyroca), крещалец (R. aquaticus), малка чайка (Larus minutus), крайбрежен бекас (Limosa limosa), малка бяла чапла (Egretta garzetta), рядко се среща орел змияр (C. gallicus) и други.
          Търсачите на силни усещания също биха намерили нещо за себе си в община Сливница – местното летище предлага възможност за практикуване на екстремни спортове.
         В център на Сливницa се издига 8-етажният хотел „Красногорск”, който дълго време не функционира, но отскоро е с нов собственик и е в процес на ремонт.