Футболът е най-старият спорт развиващ се на тeриторията на Сливница, и без съмнение е най-обичаният.
Отборът по футбол е сформиран през 1924 година, малко след създаването на дружеството за физкултура и спорт “Сливнишки герой”. Клубът може да се похвали с една от най-дългогодишните истории в държавен мащаб.
До началото на 70-те години, футболният отбор е играл мачовете си на тревното игрище на територията на МТС (Машинно-тракторната станция) или на Сливнишкия военен полигон.
През 1964-65 година за нуждите на тима е построен градския стадион “Сливнишки герой”, което представлява една голяма инвестиция за бъдещето. В близост до него се намира и помощното игрище и постройка, изпълняваща функциите на съблекалня и офис.
С годините възникват проблеми с материалната база, нейното обновяване и реконструкция. Дълго време радиоуредбата на стадиона не е работила. А след възникването на мотоболният клуб, двата отбора е трябвало да делят помощното игрище. Това принудило футболния тим да тренира на стадиона, което пък влошило състоянието на терена.
Днес освен градския стадион “Сливнишки герой”, мачове предимно на ДЮШ, се играят на тревното игрище в двора на ПГТ “Никола Й. Вапцаров”, клуба притежава едно помощно игрище, а се разработва още едно, на мястото на бившия стадион за Мотобол.
Освен известният на всички отбор “Сливнишки герой-1923”, масовото увличане на неселението по играта довежда до сформирането и на други отбори от града, създадени най-вече на квартален принцип. През 1945 година се създават два по-значими квартални отбора, сателити на “Сливнишки герой”. Това са “Горномалски устрем” от кв. Горна махала и “Юнак”, от кварталите Поланка и Адамова махала. През годините са създавани още такива тимове, най-вече заради организирани градски мачове, със странни, често екзотични имена. До нас достигат имена като “Ударник “, “Уружай”, „Стрела“ и др. Някои от тези тимове, са се състезавали в окръжните групи на бившия София окръг. Съществуват до края на 50-те години, след което остава само първия тим на града и някои заводски тимове, участници в работнически турнири и спартакиади.
Най-дълго съществува “Горномалски устрем”, който изработва собствен печат и участва в срещи с отбори от околийските села, в който постига няколко победи. Съществуването е относително кратко, като след разпадането си тимовете от кварталите дават на представителния тим няколко играчи. “Юнак” предоставя на “Сливнишки герой” петима играчи, а “Горномалски устрем” шест играчи (един от които е вратарят Вергил Петров).
С годините в традиция се превръща провеждането на приятелски мачове между тези два отбора (махали). От тогава “Сливнишки герой” е единственият представителен отбор на Сливница.
След създаването на “Сливнишки герой”, тима се състезава в “Б” РФГ, а през 1948 година се класира за квалификациите, даващи право на участие в “А” група. Съперник е бил отбора на “Марек”. Заради масов бой мачът е прекъснат при гол преднина за гостите от Дупница.
Неспортменската проява довежда и до налагането на дисциплинарно наказание от БФС, която лишава Сливнишки герой от състезателни участия. Подновяването на тренировъчния процес, след прекъсването, е било много трудно. Много от по-добрите футболисти напускат отбора, като за следващите мачове предимно се е разчитало на местни момчета. Представянето на тима в тогавашната “А” окръжна група е било посредствено.
В началото на 60-те години футболът търпи масово развитие. Работата на дружеството е носочена към младите. Организират се детски и средношколски отбори, започва редовен тренировъчно-състезателен процес. Футболната игра се застъпва и сред работническите колективи чрез турнири между предприятията.
От 1963 година, с възраждането на Детско-юношеската школа, за треньори първоначално са назначени няколко учители. През 1965 година ръководител на детския отбор е Данко Роев (поч. 2008г.) – млад специалист, отскоро започнал да се занимава системно с футбол, по-късно станал един от най-известните треньори в страната (бил е начело на Локомотив Сф, Академик Сф, Пирин, Черноморец, Добруджа и Славия, има 44 мача начело на младежкия национален тим на България, водил е за 3 срещи и „А“ отбора, „Алки“ Кипър и “ Сулей Бахат“ Кувейт). Повечето от младежите, които той е готвел по-късно са сформират основното ядро на представителен тим.
През 1966г. мъжкият тим се поема от Георги Милушев. Завършилият ВИФ “Г. Димитров” треньор е бил и играещ футболист.
В началото на 60-те години футболът в Сливница е започнал да се развива по-масово, сформирали са се отбори в училищата и предприятията. Ръководени от млади треньори детските и средношколските формации участвали в окръжните първенства. През 1963 година детският тим достига до финала на окръжното първенство в град София. Две години по-късно (1965г.) средношколниците на училище “Христо Смирненски” стават окръжни първенци и се класират до републиканско първенство. От редиците на тези детски отбори излизат състезатели за представителния тим.
През сезонът 1966/77 година “Сливнишки герой” е изграден от млади и талантливи футболисти. Те достигат да първото място на окръжното първенство и получават шанса да играят в квалификации за влизане в зоналните групи.
След успешно представяне на квалификационните срещи състояли се в Дупница и Ботевград, отборът на Сливница влиза в групите на зона „Витоша”.
Доброто представяне на тима продължава и там. Първата година се класира на трето място, втората заема втората позиция.А третата година, през 1970г. влиза в “Б” южна РФГ.
В “Б” група отборът ни играе 13 години. Там той постига и най-силните си резултати. Играел срещу представители наа окръжните градове – Пирин, Благоевград, Пазарджик, Несебър, Смолян, Пловдив, Кюстендил и много други.
Първата си година в “Б” група, “Сливнишки герой” изиграва 34 мача, и е с актив от 33 точки, заемайки десетото място.
В Сливница футболната игра винаги е била разпространена сред работническата класа. Мачовете и турнирите между отбори на предприятията са следени с голям интерес. Някои от тези тимове дори се подвизават в окръжните първенства. През 70-те и 80-те години успешно там се състезават работническите колективи на “ТПК-Васил Левски” и “ЗХМ-Хладилна мебел”. В тези тимове играят работници от посочените предприятия и състезатели, не намерили място в мъжкия отбор на “Сливнишки герой”. В последствие някой от тях се завръщат в представителния отбор.
В следващите три години тимът постига слаби рузултати, като се представя на средно ниво. Нищо не е подсказвало предстоящият успех през сезон 1974/75, което класиране в крайна сметка се оказва най-високият резултат достиган някога.
През сезон 1974/75 година сливничани реализират 19 победи от 38 мача, и с набраните 43 точки актив, заемат престижното четвърто място. Пред тима са единствено отборите на “Берое” СЗ (60 точки), ”Черноморец” Бс и ”Торпедо” Карлово, като с Торпедо имат равен брой точки, но по-лоша голова разлика. Въпреки дисциплинарното наказание от 1948г., и темперамента на сливнишките привърженици, със завръщането си в “Б” група дружеството получава и купа за “Обазцова спортна публика”.
В най-добрите си години, когато се е състезавал в “Б” групите, “Сливнишки герой” е бил воден от специалисти като: Трендафил Стойков, Борислав Габровски, Цветан Лалов, Борис Петров, Асен Милушев, Васил Симеонов, Димитър Йорданов.
За годините между 1950г. и 1980г. ДФС “Сливнишки герой” стреми да възстанови (след дисквалификацията на отбора), основите на сливнишката футболна школа. Осъществяването на тази цел не е било лесна задача. Като за начало дружеството е насочило усилията си към налагането на футболната игра в учебните часове и сформирането на детски и юношески отбори.
През 1976 година в града се основава школа по футбол с директор Младен Василев-един от най-добрите състезатели, които е имала Сливница. Надеждите на ръководството са били към изграждането на млад и перспективен отбор с бъдещи успехи.
Работата с детско-юношеските формации е била съчетавана с обновление на материалната база, привличането на специалисти, умножаване на чисто футболните прояви.
През 1980г. футболът продължава да бъде водещ в дружеството. След челното класиране през ‘74г. местата, които заема отбора следващите години се приемат като провал. Проблемите пред тима са били свързани с липсата на млади попълнения от юношеските отбори. В продължение на четири години не са излъчени местни кадри, които да играят да представителния тим. Всичко произтичало от ограничената и несериозна дейност на школата, където дружеството работело най-усърдно. Нереализирането на момчета от града същевременно довежда и до увеличаване на пътуващите състезатели. През ’80-та играчите от София наброявали дванадесет човека.
Въпреки изготвените планови програми и амбиции,малка част от тях биват реализирани. Причините за това се крият не толкова в недостатъците на програмите,колкото в дали изобщо се прилат и отговорността, с която се извършва този процес. Организацията от писменото съставянето на документа, до прилаганета му на практика никога не е било нещто, с което са могли да се похвалят дружеството и него-вите дейци. От несъществената роля на плановете излиза, че и дейността на ДФС “Сливнишки герой” е формална, симулация.
Преобладаването на повече членове-запалянковци в секцията, от колкото на ръководни хора допълнително утежнява положението на местния спорт. Често решенията относно бъдещето на клуба са се вземали на фона на емоциите, което ни ги прави правилни.
През 1982г. председател на секцията е Марин В. Павлов. Същата година се изработва и приема поредната перспективна програма, като тя е в сравнително дългосрочен план, за периода 1982-1985г. Общи елементи между нея и предходните, се виждат главно в опитите за масовизиране на спорта – чрез наблягане на развитието на ученическия спорт, редовно провеждане на футболни прояви, подобряване работата в детско-юношеската школа, обновяване и реконструкция на материлната база, идейно-възпитателна работа с кадрите.
Въпреки голямата си застъпеност с предходни програми, тази засяга области от футболната игра, които до тогава са били пренебрегвани. В нея внимание се обръща внимание на дейността е кадърността на треньорите, ръководството и медицинския надзор върху играчите. За тези институции е щяло да се организират ежегодно участие в семинари и съвещания с цел подобряване своята квалификацията, ежегодна оценка на работата им по програмите за развитие на съвременния спорт, редовни контролни прегледи на функционалното състояние на играчите(преди всеки полусезон). Програмата не е реализирана,остава само добре оформен документ,но без да допринася за развитието на футболната игра. Именно, когато е трябвало да се отчетат положителни резултати от нея отборът на Сливница е в немилост и изпада във “В” група.
Като естествен резултат от негативните събития през сезон 1982/83 година отборът изпада от “Б” РФГ, а през следващата 1984 година изпада и от зоналната група, започва да се състезава в “А” окръжна група.
Следващите години дружеството отчита надхвърляне предвидените плановете за обхванатите от футболния спорт. През 1984 г. те достигат до 394 души, а през 1985г.-390 души. Но тези положителни резултати не са отражение на действителността. Тимът заема последните места в класирането, а стоящите пред него проблемите са същите. Като се започне от нивото на работа в детската школа и се премине през лошата материална база, и се стигне до несъгласуваните действията на отделните ръководства. Резерви има и в подбора на състезатели.
Желанието на сливничани да гледат любимият си отбор в по-горна дивизия е голямо, но само то не стига. С годините и обществено-икономичeските промени за клуба става трудно да се пребори с конкуренцията. Инвестициите и финансите се превръщат в първостепенни фактори, влияещи върху развитието на дадения спорт. Средства за нужни за привличането на състезатели, специалисти, провеждането на предсезонни лагери и реконструкция на материалната база.
| сезон | бр. мачове | победи | равенства | загуби | точки | място | гол. разл. |
| 1970/71. | 34 | 13 | 7 | 14 | 33 | 10 | 49-57 |
| 1971/72г. | 34 | 11 | 8 | 15 | 30 | 13 | 34-45 |
| 1972/73г. | 34 | 9 | 13 | 12 | 31 | 15 | 31-45 |
| 1973/74г. | 36 | 12 | 8 | 16 | 32 | 15 | 49-50 |
| 1974/75г. | 38 | 19 | 5 | 14 | 43 | 4 | 54-44 |
| 1975/76г. | 38 | 15 | 7 | 16 | 37 | 9 | 55-53 |
| 1976/77г. | 38 | 18 | 6 | 14 | 42 | 5 | 46-40 |
| 1977/78г. | 38 | 17 | 5 | 16 | 39 | 7 | 49-44 |
| 1978/79г.* | - | - | - | - | - | - | - |
| 1979/80г. | 42 | 19 | 15 | 16 | 43 | 8 | 63-56 |
| 1980/81г. | 42 | 14 | 10 | 17 | 40 | 14 | 45-44 |
| 1981/82г. | 42 | 18 | 7 | 17 | 43 | 13 | 49-49 |
| 1982/83г. | 34 | 11 | 5 | 18 | 27 | 17 | 40-55 |
* Не е намерена информация
В началото на 90-те години на ХХ век, треньор на мъжкият огбор е назначен Ст. Павлов. Пред него и заместникът му – Борис Манолков (води юношите през 1990г.), е стоял проблемът с работещите състезатели,които не били освобождавани навреме за тренировки.
Желаещите да се занимават с футбол ученици от първи да единадесети клас били организrрани в 10 групи обучавани от двама треньори.
През 1993-94 година спонсор на отбора става мощната фирма “ДИПС”. С нейната материална помощ тимът на “Сливнишки герой” влиза отново във ”В“ група, като основна задача е пробив в “Б” РФГ. “ДИПС” помага за подобряване на терена, екипировката и битовите условия. Назначават се нови треньори на детските и юношески формации. Налице са и първите успехи. За треньор е назначен Златко Джунев.
За жалост въпреки, че е добре сформиран мъжкият отбор не успява да влезе в “Б” група, поради обикти и субективни причини, които така и не успях да разясня. След прекратяване на спонсорството на “ДНПС” клубът изпада в крайно тежко положение, и скоро отново се завръща в “А” окръжна футболна група.
През 90-те години се забелязва спад на интереса към футбола на ниво община. Все по-малко деца се включват в ДЮШ, и развитието запада. Това явление се отразява и на представителният тим, като в него намалява броя на местните момчета. Мъжката формация има ограничена скамейка и изборът пред треньорите не е бил голям, а много младежи започват да играят за столичните Левски, Славия и Локомотив Сф.
През 2003 година за Президент на сливнишкия отбор е избран бизнесмена Люсиен Спасов. Докато той е на този пост тима е добре екипиран и организационно обезпечен. Л. Спасов привлича през 2004 година в Сливница за треньор Радослав Здравков-легенда на ЦСКА и заместник треньор на клуба при Стойчо Младенов.
Освен него към третодивизионния отбор се присъединяват още пет бивши мъжки и младежки национали, постижение, с което могат да се похвалят едва четири-пет тима от “А” Професионална футболна група. Желанието е да се достигне дори до участие “А” ПРФГ.
С идването на Люсиен Спасов, “Сливнишки герой” успява да привлече в редиците си няколко бивши младежки и мъжки национали. Това са Росен Крумов, Мартин Зафиров, Ивелин Пенев, Валентин Найденов и Георги Андонов. Тези играчи, макар да нямат голям принос към развитието на клуба, и съществени успехи (престоят им в отбора им е сравнително кратък), самото им присъствие в третодивизиония тим е едно явление, и е една от предпоставките към завръщането на публиката на стадиона.
Разцвет в организационно отношение, СГ прави в периода в който към тима е привлечен треньора на полицейския национален отбор – Венцислав Рангелов. С пристигането му е привлечен сериозен спонсор, в лицето на гиганта HITACHI, в лицето на представителя на HITACHI и KRUPP за България – г-н Николай Младжов.
Стадиона е ограден, тревното покритие е най-доброто в аматьорските групи, грижата за базата от ден на ден става с по-висок приоритет. Привлечени са множество млади футболисти с качества, които поради една или друга причина не получават поле за изява в столичните грандове. Очаква се през 2010-2011 да започне модернизация на базата, построяване на нова сграда и още едно тренировъчно игрище.
От редиците на “Сливнишки герой” са излезли много футболисти продължили кариерите си големи български клубове или стигнали да националния отбор. С качествата и постиженията си са карали жителите на Сливница да се гордеят с тях.
Такъв състезател е Младен Василев. Израстнал в сливнишката спортна школа,той има в актива си 29 мача и 7 гола за националните „А“ и „Б“ отбори на България . Участник е на 10-то Световно първенство по футбол 1974 година в Германия. Има 209 мача и 68 гола в „А“ (РФГ) за „Академик„София. Носител е на званието майстор на спорта. Момчета играли за отбори от професионалната група са:Лозан Лозанов (“Академик”), Г. Стефанов, Манол Манолков, Борислав Манолков (“Локомотив” София), Стефан Златков (“Академик” и “Марек”), Сашо Момчилов (“Академик” Свищов), Михаил Михайлов (“Ботев” Враца), Димитър Диев (“Черно море” Варна), Георги Тодоров (“Левски” София), Иван Памийски (“Миньор” Перник), Ростислав Грозданов (Хасково), Благой Кръстанов (“Левски” и “Спартак” Плевен), Ангел Виденов (“Спартак” Плевен).
От Сливница е и първият заслужил майстор на спорта Трендафил Стойчев.
Официален уебсайт http://slivnishki-geroi.com
ФК "Вихър" - Алдомировци
Клубът е създаден през 1928 година, като престава да съществува в началото на 90-те години на XX век, най-вече поради липса на финансови средства.
През лятото на 2010 година, клубът е възроден, като това става благодарение на местни бизнесмени и на кметът на Алдомировци — Тодор Петков.
За Президент на „Вихър“ е избран Ивайло Кирилов, който поема и организацията около срещите на отбора, както и голямата част от издръжката му.
В новосъздаденият тим са привлечени предимно играчи юношеската формация — старша възраст на „Сливнишки герой“, които от 2010 година нямат вече право да се създават за юношески отбори, поради навършване на възрастта, а не намират място в първият тим на сливничани.
Старши треньор на отбора е Емил Миланов, който преди години водеше първият отбор на ФК Сливнишки герой (Сливница).
Вихър (Алдомировци) се състезава в аматьорската А ОФГ София-запад.
