Характеристика на общината

     Община Сливница се намира в централната част на Западна България. Разположена е на 25 км от София и на 26 км от западната ни граница със Сърбия. Заема площ от 187 кв.км, наброява 9760 жители и включва 13 населени места:
    Aдминистративният център гр.Сливница и селата Алдомировци, Гълъбовци, Гургулят, Ракита, Извор, Бахалин Братушково, Бърложница, Радуловци, Драготинци, Пищене и Повалиръж.
      През територията на община Сливница преминава международният път Е-80 Белград – Калотина – София – Пловдив – Капитан Андреево, т.нар. „диагонален път”, свързващ Европа през Белград, София, Истанбул с Мала Азия. По същото направление преминава и ЖП линията София-Белград. Надморската височина варира от 600 до 800 метра.
       Град Сливница е заграден от три страни с хълмове - на запад –“Козяк”/762 м./, на югоизток”Могилата”/670м./ и на север - “Целовижда”/703 м./. Те са изградени от триоски и юрски варовици, които благоприятстват развитието на различни карстови форми. Оголените варовикови терени се нагряват силно през деня и особено през лятото, а през нощта и зимата се охлаждат бързо и по такъв начин влияят върху микроклимата в района.
      Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми. Лигнитни въглища, образувани в плиоценските басейни има край селата Алдомировци, Радуловци и Гълъбовци. Стопанско значение за общината имат единствено варовиците, които са плътни и здрави и са дали възможност за развитие в района на вародобива от преди повече от 100 г.
      Сливница попада в умереноконтиненталната климатична област и в южнобългарската котловинна подобласт. Това се потвърждава от отрицателните стойности на средната януарсака температура /- 2,5 градуса/, от сравнително високите юлски температури /18,4 градуса/ и високата средногодишна температурна амплитуда / +22 градуса/. По генезис климатът в тази подобласт много прилича на този в Дунавската равнина и Предбалкана. Съществуват и определени различия. Нахлуващите от северозапад и север въздушни маси тук преодоляват преградата от Стара планина и високите гранични планини със Сърбия, вследствие на което получават известна трансформация. Котловинният релеф пък създава възможност за продължително задържане на студен въздух в ниските части на района и образуването на интензивни температурни инверсии, мъгли и гръмотевични бури. Характерни са късните пролетни и ранните есенни застудявания и слани. Най-ниската температура, измерена в района е –31,8 градуса.  
     Околностите на Сливница са бедни на повърхностно течащи води. Единствената по-голяма река е Сливнишката, която е десен приток на р.Блато. Градът се снабдява с питейна вода от карстовите извори, находящи се близо до града, но разположени на територията на община Костинброд - около селата Опицвет, Безден и Богьовци.
      В района най-широко разпространени почви са чернозем-смолниците. Отличават се с тежък механичен състав, голяма влагоемност и водозадържаща способност и по-малка водопропускливост, отколкото черноземите в Северна България. Миналият по тези земи през ХVIII век турски пътешественик Евлия Челеби пише за обширна и гъста широколистна гора, сменяща се с храсталаци и безлесни участъци, изпъстрени с цветя. И от един Султански ферман се узнава, че на запад от София е съществувала такава гора, която трябвало да се използва за строителство. Безогледно е изсичана и за огрев на населението. Днес Сливнишките възвишения също са покрити с иглолистна гора, засадена през периода 1908-1909 г. 
     Районът на Сливница попада в Западнобългарския фаунистичен район.